Същност
Светлинният комфорт е сред параметрите на микроклимата, който години наред оставаше на заден план след отоплението и климатизацията на работните и жилищните помещения. Промяната в отношението към осветлението се дължи в голяма степен на достатъчно красноречивите резултати от направени проучвания, които показват еднозначно, че осветлението оказва сериозно влияние върху работоспособността и здравето на хората. Съвсем логично, през последните години водещи компании и специалисти в областта на осветителната техника насочват усилията си към разработване на системи за изкуствено осветление, които максимално се доближават като светлотехнически характеристики до слънчевата светлина. Постепенно в професионалния речник на специалистите навлезе терминът биодинамично осветление. От чисто техническа гледна точка, две са основните характеристики на концепцията за биодинамично осветление - плавно регулиране на интензитета на светлината и плавно регулиране на цвета на светлината, респективно на цветната температура. Обект на статията са същността и спецификите в изграждането на системи за биодинамично осветление във връзка с физиологичните особености на зрителното възприятие у човека.
Характеристики на дневната светлина Дневната светлина е бяла, тъй като е резултат от смесването на спектрални излъчвания, съответстващи на всички дължини на вълните от видимия електромагнитен спектър. Тя е различна в различните годишни сезони, при изгрев и залез слънце, на обяд, на различни надморски височини и географски ширини. Поради това като еталон за дневна светлина се приемат характеристиките - индекс на цветопредаване Rа = 100 и цветна температура Тцв = 6500 К. Съвместно с дневната светлина до земната повърхност достигат инфрачервени и ултравиолетови лъчения. В табл. 1 са представени характеристики - дължина на вълната и плътност на лъчистия поток, характерни за различни видове лъчения - видими, ултравиолетови и инфрачервени. От стойностите в таблицата е видно, че 48% от лъчистия поток, излъчен от Слънцето, който достига земната повърхност, се излъчва във видимата част на спектъра, т.е. 48% е дневната светлина, 6.5% е делът на ултравиолетовите излъчвания (ултравиолетовите лъчи от тип A създават загара върху човешката кожа, докато ултравиолетовите лъчи от тип C се приемат като канцерогенно излъчване). Делът на инфрачервените излъчвания е 45.5%.
Влияние на светлината върху биологичния цикълБиологичният ефект на дневната светлина е известен от древността. Чрез хелиотерапията, т.е. чрез директно излагане на човешкото тяло на слънчева светлина, са се лекували редица заболявания. Приложението на хелиотерапията продължава до 1930 г., когато се открива пеницилинът и постепенно фармацевтичните препарати изместват лечението с хелиотерапия. Различни открития в биологичната и медицинската сфери през последните десетилетия водят до преоценка на значението, което дневната светлина оказва върху самочувствието и здравето на хората. През 2002 г. бе открита нова фоторецепторна клетка в човешкото око, чрез която се осъществява връзката му с част от мозъка, наречена биологичен часовник. Посредством тази фоторецепторна клетка се генерират сигнали, чрез които се управляват биологичните цикли в човешкия организъм чрез телесната температура, бдителността, хормоните кортизол и мелатонин. До откриването на новата фоторецепторна клетка, човешкото око се е възприемало само като орган за виждане, но вече се знае, че чрез светлината се контролира голяма гама от биохимични процеси в човешкото око.
Денонощният цикъл светло – тъмно оказва влияние върху биологичния часовник, чрез който се регулират някои основни хормони, а именно кортизолът (хормон на стреса) и мелатонинът (хормон на съня). Кортизолът се увеличава сутрин и подготвя тялото за дейностите през деня. Нивото на хормона остава достатъчно високо през целия ден, спадайки до минимум в полунощ. Нивото на мелатонина (хормона на съня) пада в сутрешните часове, намалявайки сънливостта. Той нараства отново привечер, подпомагайки здравословния сън, докато кортизолът е в своя минимум. Съвременните схващания за здравословен начин на живот се базират именно на схващането този ритъм да не бъде нарушаван. Естествената утринна светлина спомага за синхронизиране на вътрешния телесен часовник на човека с 24-часовия цикъл светло-тъмно. На фиг. 3 е представен 24-часовият ритъм на човешкото тяло за две денонощия, на фиг. 4 - типичният дневен ритъм на човек от изгрев до залез слънце. На фиг. 5 може да се види биологичният часовник на човека като състояние на основните показатели на човешкото тяло в продължение на едно денонощие.
Физиологични регулатори на визуалния ефект
Фоторецепторните клетки в ретината на човешкото око, конусовидни и пръчковидни, регулират визуалния ефект на човека. От резултантните химически реакции възниква електрически импулс в нерва, съединяващ фоторецепторните клетки със задната част на кората на главния мозък. На фиг. 6а са показани криви на спектрална чувствителност на окото, Vl за система от конусовидни клетки (фотопично зрение) - плътна линия, и V'l за системата от пръчковидни клетки – пунктирана линия. Пръчковидните тела функционират в условия на изключително ниски нива на осветление (скотопично зрение) и не позволяват цветно зрение. Конусовидната система е отговорна за остротата на зрението, както и за детайлите и цвета. За всички ситуации на вътрешно осветление, определящи в много голяма степен са конусовидните тела. Чувствителността на конусовидните и пръчковидни системи се изменят с промяна на дължината на вълната на светлината и по този начин и с цвета на светлината. Това е показано на фиг. 6а, където са представени кривите на спектрална чувствителност V'l за пръчковидна система. Кривата Vl за конусовидна система е основополагаща за всички мерни единици на светлината - лумен, лукс, кандела. Нарича се фотопична система. Както може да се види от кривата Vl, окото не е много чувствително спрямо много силна синя и червена светлина и показва максимална чувствителност за зеленикаво-жълта светлина.
Биологична и визуална чувствителностСравняването на двете криви на фиг. 6б показва, че биологичната чувствителност за различна дължина на вълната на светлината е доста различна от визуалната чувствителност. Докато максималната визуална чувствителност се намира в жълто-зеления диапазон на дължината на вълната, максималната биологична чувствителност е в диапазона на синята светлина на спектъра. Тези явления имат съществено значение за определяне на безопасното, здравословното осветление.
Лабораторни тестове за влиянието на изкуствената светлина с повишено съдържание в синята част на спектъра са извършени през 2002 г. с участието на университетите Сори (Великобритания), Джеферсън (САЩ) и Айндховен и Грьонинген (Холандия). В исторически аспект концепцията за динамично осветление е представена първоначално от Philips през 2003 г.
Същност на биодинамичното осветлениеИдеята за динамично осветление е заимствана от природата. Ритъмът ден-нощ, смяната на годишните времена (пролет, лято, есен и зима), промяната на метеорологичните условия създават светлинни ситуации, които са силно променливи. Динамичната светлина, динамичното осветление се характеризират с динамичен характер на осветлението, базирано на плавно регулиране на нивото на осветеност и на цвета на светлината във вътрешни осветителни уредби. Работещите в условията на динамично осветление могат да настроят параметрите на уредбата съгласно своите вкусове и желания. Също така динамичното осветление може да бъде пригодено към съвременните динамични производствени процеси. На фиг. 7 е показана връзката между състоянието и дейностите на човека при различно въздействие на светлината.
Предимства на биодинамичното осветлениеСред основните предимства на биодинамичното осветление е пресъздаването на естествените условия в затворени работни помещения. Част от помещенията в съвременните бизнес сгради са изцяло лишени от достъп на естествена светлина, в които използването на биодинамично осветление създава благоприятни възможности за труд и почивка. Друго предимство на системите за биодинамично осветление е възможността за създаване на различни светлинни сцени в зависимост от възрастта на работещите; вида на зрителната работа и индивидуалното психическо състояние на работещите. Счита се, че биодинамичното осветление оказва благоприятно влияние върху биологичния ритъм на хората и предпоставка за повишаване работоспособността на работещите. Възможностите за повишаване работоспособността на човека под въздействието на светлината са илюстрирани на фиг. 8. Направени анализи свидетелстват, че използването на биодинамично осветление способства за намаляване на необходимото време за извършване на дадена дейност (фиг. 9). Установено е, че спектърът на изкуствената и дневната светлина оказват влияние върху чувството на умора - високите стойности водят по-висока степен на умора и обратното, ниските - до по-ниска степен на умора.
Наред с развитието на биодинамичното осветление, при което, както бе подчертано, се изменя както цветната температура, така и нивото на осветеността, са разработени и специални луминесцентни лампи, които се базират на откритието на третия фоторецептор и въздействието върху него на синята светлина. Този тип лампи излъчват естествена студено-бяла светлина, която съдържа повече синя светлина. Когато се използват за индиректно осветление (насочени към тавана), тези осветители съдържат реален ефект за синьо небе, т.е. създава се илюзията, че в помещението има естествена дневна светлина. Изпитания с подобни лампи показват увеличение на производителността на труда с повече от 10%, благодарение на постигнатите по-висока активност, жизненост и съсредоточеност.
Източник: tech-dom.com
Read more...
